След атаката срещу Венецуела: Куба ли е следваща?

Малко след американското нападение срещу Венецуела кубинският държавен ръководител Мигел Диас-Канел заяви пред своите привърженици: "В тези времена са нужни решения, за да заемеш позиция срещу фашизма и варварския империализъм."

Кубинският президент осъди остро американската военна операция, при която загинаха и 32 служители на кубинските сили за сигурност. Те са били изпратени във Венецуела по молба на местните власти.

Ще последва ли американска интервенция в Куба?

Не само смъртта на тези кубинци обаче тревожи Хавана. Американският външен министър Марко Рубио определя не за първи път острова като огромен проблем. Самият Рубио е син на кубински бежанци и от години се позиционира като противник на авторитарното социалистическо ръководство в островната държава, отбелязва АРД. След нападението срещу Венецуела Рубио публично заяви, че Куба може да е цел на следваща американска интервенция.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп на свой ред предрече, че и Куба може скоро да падне. "Те получават цялата си подкрепа от Венецуела. Не мисля, че ние трябва да правим нещо, изглежда, като че ли те просто ще паднат."

Куба е на ръба на пропастта

Кризата във Венецуела, която е близък съюзник на Куба, има и непосредствено отражение върху карибската държава. Венецуела доставяше петрол на изключително ниски цени, докато на свой ред Куба изпращаше в Латинска Америка стотици лекари, учители и консултанти. Този бартер бе жизненоважен и за двете страни, обяснява пред АРД венецуелският икономист Мануел Съдърленд.

Във пиковите години Венецуела е доставяла на Куба ежедневно по 100 000 барела парола за топлоцентралите на острова, както и за продан. "Това включваше и услуги, корупция, пране на пари и куп други неща. След това количеството спадна първо до 20 000 барела, после до 14 000. А последната морска блокада на Тръмп сложи окончателен край на размяната", казва пред германската обществена медия венецуелският икономически експерт.

Куба е на ръба на пропастта и подкрепата от страна на мексиканското правителство, което помага с относително малки количества петрол, няма да ѝ помогне.

Сенчеста икономика и структурни проблеми

Социалистическият карибски остров преживява една от най-тежките кризи от десетилетия: редовни спирания на ток, огромен дефицит при храните, медикаментите и горивата. Причина за това са не само американските санкции, но и сенчестата икономика и структурните проблеми. От 2021 година насам около един милион души са напуснали Куба.

Съдърленд не е убеден, че при тази ситуация международни партньори като Русия или Китай ще застанат на страната на властите на острова. "И руснаците, и китайците са ядосани на кубинците. Те са посещавали многократно Москва и Пекин, за да молят за пари. И постоянно получават един и същ отговор - трябва да предприемете промени, да извършите реформи."

Като цяло голяма готовност за оказване подпрепа на кубинците няма, коментира експертът пред АРД. Принципно от международната общност няма какво да се очаква, никой не би искал да рискува да си навлече гнева на Тръмп и да му бъдат наложени наказателни мита заради оказването на подкрепа на Куба.

Шанс по време на криза?

Докато други експерти смятат, че тази критична ситуация може да доведе до втвърдяване на режима в Хавана, кубинският икономист Омар Еверлени е на мнението, че в кризата се крие и шанс. Страната може да бъде накарана да се отвори още повече. Колкото повече се влошава ситуацията, толкова повече Диас-Канел ще трябва да рискува в идеологически план, за да може икономиката да оцелее. Това означава стимули за малките и средните предприятия, облекчаване на вноса, разрешаване на частен бизнес, който досега бе забранен.

Става дума за реформите, за които се говори от години и които в миналото кубинското ръководство приложи много неохотно - от страх да не загуби контрола, пояснява АРД. Предстои да се види дали визията на Тръмп за пълно икономическо "изсушаване" ще доведе и до падането на режима, обобщава германската обществена медия.

Автор: Ане Демер ARD